...

Колко ли е жестоко да знаеш, че утре е последният ден от живота ти? На нас ни звучи абстрактно, но за много осъдени на смърт е било реалност... С кого би искал да се сбогуваш? Вероятно с хората който обичаш най-много? А, дали и тези хора те обичат...

Онзи ден случайно засякох по БНТ предаване за “Най-великата българска любовна история на XX век”. Много ме впечатли това което чух за Вапцаров и за “Прощално” посветено на жена му. За съжаление хванах края на предаването... За мен до тогава това беше само едно хубаво стихотворение. Оказа се, че е написано часове преди разстрела му в килията където е затворен... Издълбава го и на вратата на килията си, която в последствие е замазана...

Звучи жестоко...

Разрових се за повече инфо в интернет и... историята май се оказа по-различна... Бойка Вапцарова може би не го е обичала толкова, колкото той нея... още когато го арестуват тя подава молба за развод, а скоро след смъртта му се омъжва повторно и сменя фамилията си. По-късно отново възстановява фамилията Вапцарова с цел да се възползва от славата на разстреляния си бивш съпруг (не можем да знаем дали е така, но това прочетох из нета). Особено ме озадачи това, че Бойка води спорове с издатели на последното стихотворение, като настоява “неискан гостенин” да се замени с “далечен гостенин”... хм, дали в това “неискан” не се крие повече от колкото си мислим... Истината вероятно е там някъде...

Тъжно... несподелена ли е най-великата ни любовна история на ХХ век?

Прощално

На жена ми

 

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

-----------------

 

Побиват ме тръпки всеки път като го прочета... Толкова малко думи с толкова много смисъл...

наистина ме замисли. В английският превод на стихотворението словосъчетанието е " a visitor from far off, unexpected", сиреч, хем далечен, хем нечакан, но не и неискан.
Преводът е правен отдавна, сиреч, претенциите й за "далечен", може би не са неоснователни и в оригинал май е било така....

Не знам... можем само да гадаем по въпроса... четох статия, в която издател, който му е бил и пиятел твърдял, че оригинала си е с "не искан", но след време Бойка решава, че е по уместно да е "далечен", защото не искан се отнася до нея и това не и харесва...
Но все пак, каква е истината не се знае...
Иска ми се да не е толкова трагично и обичта да не е била едностранна...
Усмивки :)))

възможно е, допускам и двата варианта. Истината е, че любовите на нашите големи поети са потопени в загадъчност и трагизъм и спекулациите около тях не затихват с десетилетия. Често ми се случва да чета различни версии за Лора и Яворов и винаги се учудвам през колко различни гледни точки може да бъде пречупена една история и как такъв материал може да захрани въображението на читателите, без значение колко време е минало оттогава...
Знам, че стихотворението би ми харесало и в двата варианта обаче:))

Права си. Има много гледни точки и не се знае кое е истината!
И на мен стихотворението ми харесва и в двата случая. Стана ми тъжно при мисълта, че докато се е сбогувал с жена си може да е знаел, че тя не го обича...
Не знаем каква е истината, нито коя думичка е използвана в оригинала...

Виж това: http://www.nationallibrary.bg/images/vapcarov/540W0922.jpg
Ръкописът на стихотворението „Прощално (на жена ми)“. април 1942 г. Оригинал!
Тук е "не искан"...

не вярвам да е бил гласът на страха пред смъртта:(
с тази обич е бил по-силен!, посрещнал я е възможно най-леко, ако изобщо смъртта може да се посреща леко:(
Иначе аз самата не гласувах, защото смятам, че нямам право. Единственото смислено, което произтече от "класацията" е да ме замисли каква е моята лична любовна история, доближаваща се до екранните.:))) отговорът не е много за споделяне, защото надали ще има красив край:(
Поздрави!

О, вероятно е обичал... прощавайки се с живота всъщност се е простил с жена си, тя е била в мислите му в последните часове...
Иначе и аз не съм гласувала, късно разбрах за класацията. Пък и мисля, че не може да се класира любовта! Всяка любовна история е достойна за най-велика, не е необходимо да си популярна личност, за да се впишеш в някаква си класация.Убедена съм, че има хиляди други истории за който дори не подозираме и който по-нищо не отстъпват на гласуваните.
Пожелавам красив край на твоята история!
И на себе си пожелавам щастлив край!
Усмивки :)))

Ужасява ме думата неискан.
Все пак най-важното е, че той е обичал. Дори и несподелена, любовта извисява. А на вас, калинке и другите коментиращи, ви пожелавам споделена и извисяваща любов!

Върху тези толкова противоречиви думички, искам да си кажа своето, напълно неангажиращо, хипотетично виждане.

Разделил съм се и с жени, докато е имало още любов между нас. Просто е нямало никакво, никакво бъдеще в тази връзка. Напротив: означавала е разруха, потъване в блатото на моя бит, любовната близост би била за сметка на бъдещето на жена, която съм обичал. Не съм желал това, подобна отговорност не съм имал куража да поема, нито съм желал подобна саможертва от нейна страна.

От тази гледна точка, с цялата си обич съм се надявал да ме забрави. Да намери друго щастие в живота.

И сега, поставям се в положението на един мъж осъден на смърт. Повече от всичко ще желая да ме забрави. Да намери щастие в друго, но въпреки това любовта си я има. Тук има един сблъсък на желания, едно противоречие. Но следвайки тези мисли, стигам до онази, че съм забравен, но аз...аз не съм забравил, още обичам и дори неканен, нежелан, пак отивам в съня й. Има едно диаболично усещане, но в любовта си го има изобщо. А на самият праг на смъртта, то е повече от обяснимо.

Поетът не би искал да е чакан, да е желан, защото просто това значи, че с него си е отишло и нейното щастие. Единствената й любов. Кой мъж, кой истински мъж би го пожелал на жената, която обича.

Не и един поет.

Благодаря за пожеланието, да ти се връща :)))
Усмивки :)))

Много задълбочен коментар.
Има много реализъм в начина ти на мислене...
Можем само да гадаем каква е истината... освен автора друг трудно би могъл да твърди със сигурност какво е чувствал в този момент или какво е искал да каже.
Мисля, че литературните произведения, а и картините не трябва да се анализират! Всеки усеща и вижда различно, пречупено през неговия си мироглед, а това което автора/художника е вложил може и да е далеч от нашите мисли.
Благодаря за мнението, за различния поглед над въпроса!
Усмивки :)))

му завиждам. Много неща са му били спестени.

Какво имаш предвид?
Не знам дали е за завиждане да умреш толкова млад и то осъден не за убийство или нещо друго сериозно, а...
Усмивки :)))

в предвид, че физическата смърт е за предпочитане пред духовната.

Каква любовна история е това? Една Бойка решава да се възползва от идеализма на човек, чието семейство има силни контакти в София и би следвало да го чака добро бъдеще, обаче този идеализъм го вкарва в гроба преждевремено. Виж биографията на Бойка- бракове (никога със случаен), опити да извлече колкото се може повече блага от брака, от който се отказва, скандали със останалите роднини на Вапцжаров и т. н. и т. н.
сравни го с любовта на Яворов към Мина, Славейков и Мара Белчева, Боян Пенев и Дора Габе, Дебелянов и неговата "непозната" ...
Това е едно стихотворение, написано пред лицето на смърта и най-вероятно нямащо нищо общо с действителноста. С този избор БНТ предизвика насмешките на всички филолози. Безумен избор на история, която въобще не трябваше да влиза в този списък, напрвен като че ли отпреди 20 г. ("наше момче е- член на партията"). Ама то медия в България, чиято шефка носи звучното българско има Уляна Пръмова, неможе и да направи повече. СМЕХ! Да изберат за "любовна история" ней-жестоката лъжа в българската литература на 20 век!

Благодаря за коментара!
Не съм съвсем на твоето мнение.
Относно Бойка и користните и цели - предполагам, че е така! Макар, че много често нещата погледнати отстрани изглеждат различно и страничен наблюдател не винаги може да види това, което е в сърцето на някой друг. Но колкото и да ме се иска да я оправдая някак си цялата и биография говори, че не е била дотам влюбена...
Но, защо да не е любовна история? Може би трагична и несподелена, но все пак... Мисля, че точно пред смъртта човек би трябвало да е най-искрен. Със страха от смъртта, се появява и страха от загубата на скъпите хора. Не ми се връзва това, че знаейки, че ще умре пише такова стихотворение за жена си просто така без да вложи нищо! Далеч не съм съгласна с това!
Не мисля, че е удачно и сравнението на една любов с друга! Всяка една сама по себе си е уникална и велика! За мен моята си любовна история е по-велика от всички изброени накуп, както и всяка друга такава е не по-малко стойностна и самото класиране и подреждане по "величие" на реални истории не е удачно според мен. Не можем да сравним и класираме любовта!
Не съм фиолог, може би затова и не съм толкова скандализирана от историята ;) За мен това е велика любовна история, споделена ли е любовта в този случай е друг въпрос!
Това е моето мнение по въпроса, искрено благодаря, че сподели и своето :)
Усмивки :)))

не означава, че не е любов. Когато обичаш въпреки, че не си обичан и нямаш никакви илюзии за споделеност, ето тава е любов и сила на духа. Когато смърта те дебне от всеки ъгъл, да забравиш себе си и да мислиш за своята любов, да..., това е любов.

Сложно нещо е любовта...
Не е лесно да се разбере или обясни...
Усмивки :)))

Спор няма! Не бих искал да съм груб, но "неконсумираната" любов между Яворов и Мина Тодорова, самоубийствената връзка на Яворов и Лора Каравелова, саможертвата на красивата Мара Белчева, която избира сама да бъде спътница на хромият, болен и умиращ бавно П. П. Славейков, тайнствената непозната на Дебелянов и Боян Пенев да се сравняат с браковете на Борис Трети, Батето и Людмила Живкова и Вапцаров и Бойка е обидно!
Запознайте се първо с горните случаи и след това може да поспорим. Дотогава говорим само общи приказки.
П. П. Добре, че е само на 20 век, че ония безумци, дето са изчели всички томове на Ленин и Сталин като нищо щяха да ни натресат Ботев с неговото "После родината обичам най-много теб". Та да видя как щяхте да го сравните с Яворовото "после смърта й не съм написал и едно стихотворение"? Все едно да сравнявате опълчелите се срещу всички Ромео и Жулиета с любовта на чувстващият се длъжен да отмъсти на всяка цена Хамлет към Офелия. Добре че Шекспир не е бил българин- щеше да е световно неизвестен!

Имаме различен поглед над нещата... няма как да стигнем до консенсус ;)
Начина ни на мислене е твърде различен, не е до не познаване на историите.
А за Хамлет и Офелия, и Румео и Жулиета там не може да има сравнение. Макар, че имайки предид, че вторите са били почти деца...
Шекспир винаги е бил сред любимите ми творци!
Усмивки :)))

:))))
М-да, не сички могат да са филолози или инженери. Аз затова не споря с инженери за техника, ама ти се подхлъзна тука лекичко. Сега ще се опитам да обясня с думи прости защото е елементарно всъщност:
В защитаваните от мене случаи любовта е изведена над всичко. Яворов- зарязва революционните идеи и преминава към символизма с Мина а с Лора стига до опит и накрая до самоубийство; Мара Белчева- вдовица на бивш министър и една от красивите жени в софийския хай-лайф за времето си пренебрегва цялата елитарност и удобност на живота си заради хромия Славейков, изпаднал по това време в немилост със сериозни здравослвни проблеми и се обрича да се грижи за последните дни на любимия си мъж въпреки социалното и психично пропадане; Дебелянов дори не споменава името на непозната от Пловди заради която напуска и Пловдив- не е известно (поне на мене) да е имал сериозни сърдечни връзки след това (целият му "софийски" период, т. е. този период от живота му, който го е направил "поета Дебелянов"); Ромео и Жулиета се изправят срещу обществото, семейството, дори и религията в името на любовта си и накрая умират защото немогат да живеят без любов. Т. е. тука любовта е основна движеща сила, която пренебрегва всичко останало.
Вапцаров е издигнал социалното знаме и му е тотално подвластен (Борис Трети, Хамлет). Те са хора повече на дълга и при тях жертвата е съвсем различна. Хамлет дори играе ролята на глупак и луд пред Офелия, за да не му пречи любовта на дълга. Вапцаров няма силно произведение, посветено на Бойка изключая това, което цитираш.
Хайде сега, приедна такава безумна съпоставка, кажи ми ти кое е по-силен пример за искрена и красива любов- когато любовта е над всичко или когато дългът е над всичко?

Май доста сериозно съм се подхлъзнала ;)
Мойте знания и умения по темата са много далеч от твойте, силните ми теми са много далеч!
Не мога да анализирам в дълбочина творчеството им, разбирам какво имаш предвид, но като една средностатистическа блондинка продължавам да упорствам, че макар и отдаден на други идей... различни хора сме, виждаме света различно, изразяваме чувствата си различно, за един е нормално да са изцяло и всеотдайно посветени на любовтта си, други не показват толкова чувствата си, но това не значи непременно, че обичат по-малко...
вероятно размислите ми ти се виждат много наивни и глуповати :)
Усмивки :)))