“Най-хубавото се вижда
само със сърцето.
Най-същественото е
невидимо за очите“
http://malkiqtprinc.atspace.com/index.htm
Коя ли е щастливката заслужила да и посветят тези стихове!? Мъничко и завиждам...
Не се сещам за друго чак толкова красиво стихотворение. От него лъха възхищение и обич...
Колко си хубава!...
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
13.01.2010 23:07
====
Ако ти е интересно петият пост отгоре надолу тук:
http://forum.all.bg/printthread.php/Cat/0/Board/literature/main/251385/type/thread
"- В любовта той обаче едва ли е бил унижаван. Иначе не би могъл да напише "Господи, колко си хубава". Когато го питах коя е музата, която го е вдъхновила за това божествено стихотворение, той каза: "Има такава жена. Казва се Милка и беше 20-годишна, когато написах "Господи, колко си хубава"...
- Да, така е. Аз ще допълня и фамилното й име - Милка Керемидчиева от Бургас.
- Не сте ли изпитвала поне мъничко ревност, че това стихотворение е посветено на друга?
- Защо да ме жегва това? Аз съм ходила под масата в момента, когато той й го е посветил. Това стихотворение е уникално и то се отнася за всяка една обичана жена. Има един Ромео, който обича своята Жулиета и изрича тези думи."
Но искам да ти благодаря за информацията относно историята на създаването му - тя наистина допълва този постинг!!!
Спокойна нощ!:)
Много благодаря за информазията и за линка. С голям интерес прочетох интервюто. Възхитена съм от начина на мислене на жената на автора. Много силна жена... вероятно го е обичала много... вярно, че с времето мирогледа се променя и много неща не изглеждат толкова остро, колкото по-рано, но си мисля, че аз не бих могла да понеса най-приказното стихотворение на света да е посветено на някоя бивша... най-малкото не би ми било толкова лесно да говоря за нея и би ми било тежко...
Благодаря за информацията още веднъж :)
Усмивки :)))
Усмивки :)))
