Имаше една реклама в която едно детенце тръгва на училище и казва “Аз тръгвам”, май някакъв шоколад рекламираха... Ох, не знам какво общо има тази реклама с мен сега, просто ми хрумна като написах заглавието.

Май не е и най-подходящия момент да пиша тук... нямам много време... трябва да тръгвам! Ама съм малко нервна, малко притеснена, стомаха ми е малко свит... даже май лекичко се страхувам... Ще мине добре... трябва да мине добре!

Имам “среща” с един леко плашещ ме човек, когото не познавам! Не знам как изглежда, нито как се казва. Знам обаче къде работи... Малко ме е страх, съвсем мъничко. Нека той да е мил и усмихнат... Нека, нека ми се усмихва дружелюбно и да се държи добре с мен. Да ви опиша един подобен, когото НЕ бих искала да видя днес – пушеше през цялото време, говореше през цялото време по телефона и през повечето време псуваше.

Ох, трябва да вървя!

Преоблякох се няколко пъти... не знам дали и доколко е от значение това... за мен е важно да изглеждам добре. Имам усещането, че хората са по-толерантни спрямо красивите и добре изглеждащи. За мен външния вид винаги е бил от значение, особено преди нещо важно. Когато се чувствам хубава съм и по-самоуверена. Във всеки има нещо красиво, само трябва да го открие и да накара и другите да го видят! Днес аз съм красива! За вчера не помня, може и да не съм била, за утре... не знам... Сега е важно днес!

В нас не знаят къде отивам... прецених, че така е по-добре.

Е, хайде тръгвам, време е! Ще съм самоуверена и съсредоточена, ще си сложа най-ведрата усмивка, която имам, и ще покажа, че и от блондинките стават шофьори и то добри!