Стоя си в гадната стъклена стая на детското отделение по изгаряния в Пирогов. Не ми се спи, макар че почти не съм спала вече няколко денонощия. Не ми се яде, не ми се гледа телевизия, не ми се и лежи на гадното легло... Гледам някъде в нищото и угризенията, че нвсичко това се случва заради мен, че можех да го предотвратя, нне спират да дълбаят... Бих станала и бих скочила от прозореца без дори да ми мигне окото! Единствената причина да съм още тук е малкото момченце спящо на креватчето до мен.
Тогава през стъклената стена виждам как по коридора минават клоуни!
Клоуни!? Истински шарени, усмихнати клоуни!
Първо си помислих, че са ги поръчали родителите на някое детенце, но не, те бяха тук за всички! Посетиха всички стаи, подариха на всички фигурки от балони и оставиха след себе си толкова много усмихнати лица! Направиха някакво вълшебство и след тях обстановката в стъклените боксове не беше чак толкова здухваща. Това преобразяване не може да се опише! Толкова по-леко и оптимистично, ведро и усмихнато беше всичко и всички след двата клоуна!
По-късно чух от една жена, чакаща за свиждане: «Не ги е срам! Ние тука ревем, те ще правят циркове. Няма такава простотия»
Не знам... може би така е изглеждало отвън, но за всички нас затворени вътре веше истинско чудо! Часове след това още се усмихвахме един на друг из коридора и се питахме «Видяхте ли клоуните»!
Калинка,
Стискам ви палци и ви пожелавам добри вести. Поздрав най-сърдечен :)
Пс:
Не се самообвинявай, без значение как ти изглеждат нещата сега.
Не гледай назад...днес е винаги напред!:))
От тогава мина вече време и всичко е повече от наред!
Усмивки от мен :)))
Не гледай назад...днес е винаги напред!:))
Благодаря:)
Поздрав и от мен :)