“Независимо кой си и с
какво се занимаваш, щом
много силно желаеш нещо...

Има книги, който прочиташ и забравяш. Такива, който са само увлекателна и заплетена история, и са приятни за четене, и... само толкова! Други са тежки за четене, но съдържателни и пълни с разни неща разбираеми само за “умните&rdquo...

Случвало ли ти се е да срещнеш случайно отдавна забравени стари познати. Минало е време и вече виждаш разликите в твоя свят и този на другите. Можеш да проследиш нишката на времето, да видиш как то минава през теб и оставя следите си в т...

Честита първа есен! Хм... сякаш никой не ме е поздравявал така... Защо ли!? ;)
Някак си след лятото посрещаме есента с една такава носталгия и не успяваме да й се зарадваме.
А тя (есента де) е толкова красива... Съвсем скоро ще започ...

За начало се усмихни!
Да ти, който по някаква странна причина реши да прочетеш моите умотворения или пък съвсем случайно се натресе на моето местенце в blog.bg – усмихни се!!!
Случвало ли ти се е да си в най-ужасното настроение...

Калинката е малко тъжна... ей така, без конкретна причина и без конкретна случка провокирала лиричното и настроение... Има толкова много неща за вършене, а... седи си сама сред купчинката от книги и листа със закони, наредби, правилници,...

Тази калинка е много странна, не мислиш ли? Освен, че лети насам-натам и с удоволствие си хапва листни въшки, от време на време и рисува!!! Е, чак художник не е... пък и няма кой знае какъв талант, но пък най-важното е, че на калинката и...

Отново е 15 септември...
Спомняте ли си вашия първи “първи учебен ден”? Аз да! Толкова ясно го помня, че сякаш не е бил преди толкова много години. Спомням си как мама после ме попита харесва ли ми учителката и аз отговорих...

Иска ми се  да си да си сложа една широка, ведра усмивка на устните и никога да не се налага да я свалям.
Искам да мога да летя. Искам да се отърва от усещането за тежест, да стана малка и лекичка и да полетя. Искам да съм като вятъра,...

Ето няколко смешни историйки, които наистина ми са се случвали:
 
Стоя си в офиса разсеяно си ровя из разни блогове. Звънящия телефон ме изкарва от полу летаргичното състояние. Вдигам слушалката с най-ведрия възможен тон и чувам:

Вече си тръгваш?! Време ли е? Трябва ли да си вървиш? Защо?
Не усетих как мина времето... Сякаш вчера дойде... Първо плахо, после бурно се втурна в живота ми. Разбърка мислите ми. Сякаш ме хвана за ръце и ме завъртя около себе си. Влезе ...

Нещо, което разбърква мозъка ти и те събужда... Особено силно се препоръчва към 3 следобед за хората седяши пред компютър в офис!!!
Това, което изглежда силно е всъщност много деликатно... Деликатните неща може и да са по-силни от очаква...