Растейки остаряваме…

Всяка секунда ни отмъква по още едно късче от бъдещето и го запраща в купчинката на миналото. А настоящето е битката ни с времето, битка в която нямаме шансове... знаем, че няма да победим – нито в тази битка, нито във войната с времето, но продължаваме! И времето оставя следи от пръстите си по лицата ни, все по-дълбоки и по-осезаеми, а и следи в душите ни!

 

В един миг, унесени във водовъртежа на времето не усещаме кога сме спрели да порастваме и сме започнали бавно, но сигурно да остаряваме.

Но кога? Кога се случва това? Кой е момента, в който спираме да растем и започваме да остаряваме? Как до определена възраст сме не пораснали дечица, а в следващия миг вече остаряваме?! На колко години трябва да сме за да кажем, че все още порастваме?

 

Наскоро в една психологическа книга за личностно консултиране на деца прочетох, че децата вече не са деца, а възрастни от момента, в които спрат да са зависими от мнението на родителите си, вземат свой решения въпреки острото им несъгласие и не изпитват чувство на вина от това (не помня, как точно се казва книгата, нито кой бележит психолог е автора). И спираме ли да порастваме тогава?! Родителите ли са причина за порастването? Ами децата без родители – те не порастват ли? Ами възрастните, който завинаги остават емоционално зависими от родителите си – нима няма да остареят?

 

От физиологична гледна точка растежа напълно спира на около 25 години. Но растежа на тялото ли е единствен компонент на порастването?

 

Ама кога? Големият въпрос е кога едното се превръща в другото? Кога порастването става остаряване?

 

А може би е въпрос на усещане?

http://theladybird.blog.bg/zabavlenie/2009/11/20/spri-vreme-ne-otlitai.439550
-----------------------------------

Порастнах или остарях с още една година?!
Не съм достатъчно порастнала... не и толкова, колкото се очаква от мен сега... ще порастна ли достатъчно, за да се справя подобаващо с това което предстои.... Никога не съм си представяла, че ще получа такъв подарък на рожденния си ден...
Страхувам се!
Дори не съм сигурна как се чувствам...
Честит рожден ден, пожелавам си да съм достатъчно силна!

 

 

Желая ти здраве, радости, берекет – плодотворна и щастлива година – да си румена и засмяна през цялата година.:-)

Изпращам ти и малко музика – да са ти мелодични дните;-) – приятно слушане:-)
http://www.youtube.com/watch?v=HlKh2JoHtko
http://www.vbox7.com/play:32fba45c
http://www.youtube.com/watch?v=iPh9K8UQ9eY

:)))