Пазарувам в магазина до офиса. Ще си взема нещо сладичко за хапване и цигари за един колега.

Подреждам се на една от касите с голяяяма ябълка и голяяям шоколад:

-         Имате ли Виктори Силвър.

-         Да!

-         Една кутия моля.

-         А ти лична карта имаш ли?

-         Не!? А... ъ... всъщност имам ама не я нося в мен! Трябва ли Ви???

Лелята зад касата седи срещу мен и ме гледа победоносно. Има толкова самодоволно изражение, че сякаш казва „А така! Хванах ли те!”. А в малкото ми русо мозъче се реят заблудени мисли от рода на „Леле, какво пък е това нововъведение!? От кога, за да си купиш цигари ти искат лична карта. Абе май преди десетина дни пак купувах и нямаше такова нещо! Трябва да гледам новини по-често...”

Гледаме се с лелята няколко секунди, когато изведнъж ми светна!

-         Ааа, искате лична карта, за да видите, че съм над 18!? :)))

-         Да!  - казва лелята с нетърпящ възражение тон!

-         Такова нещо не ми се е случвало :) работя горе и цигарите дори не са за мен. И... за голямо съжаление много много отдавна не съм на 18 :)

Смея се. Толкова ми е забавно. Жената ме оглежда смутено, изважда бързо кутия цигари и измърморва някакво извинение.