“Би ли изневерил на някого, ако си сигурен, че той/тя никога няма да разбере?”

Бъпросчето го чух по “телевизора” в реклама на предаване. Той въпроса сам по себе си не би ме впечатлил, даже можеше и да не го чуя, ама точно тогава момичето, което седеше до мен се възмути, че това е глупаво и е естествено, че всеки би отговорил ДА! Ама как така всеки!?

 

Зададох същия въпрос на няколко колеги и... всички казаха същото!!! Всъщност само едно момче (или мъж, въпрос на гледна точка – на 30 е!) отговори отрицателно, но може би не беше много искрен... или беше... не знам...

Доста доводи чух... това било същото, като да си продупчиш билетче в празен автобус, ако си абсолютно сигурен, че никой няма да те провери. Хм... странна аналогия! Или друг интересен довод – след като човека до теб няма да разбере, значи никого не нараняваш, а в такъв случай защо не! ...а себе си не нараняваш ли...

Дори се опитаха да ме убедят, че там някъде дълбоко в себе си и аз съм на тяхното мнение, ама не си го признавам. Доста дълбоко мислих по въпроса... Голямо ровене дълбоко там вътре в мен... Разиграх 1-2 сценария в мислите си... не се получи! Опитах се, ама нищо не изрових!

 

Първо ми беше любопитно да чуя какви може да са доводите им, после първоначалното:

“Калинке в какъв сбъркан свят живееш”

премина в:

“Абе Калинке, много си сбъркана, как може да си на обратното мнение на всички!”

 

Това ли е критерият, от това ли зависи дали ще направиш нещо или не – дали ще се разбере?! Да си призная честно билетче в автобуса не бих си продупчила, ако не ме проверяваха. Може би между двете неща има някаква дълбоко морална връзка, ама на мен, като по-повърхностно летяща калинка, разликата ми се вижда огромна! И... по моята сбъркана логика, в глупавата ми главица изниква въпроса – мога ли да разчитам на тези хора? Това значи ли, че биха ме предали, ако си мислят, че няма да разбера? Или е добре, че все пак са откровени? ....

Много въпроси, малко отговори... едно е сигурно – нещо не е наред... но какво!?

 

Ех, Калинке, наскоро онова същото момче с отрицателния отговор ти каза, че трябва да пораснеш още малко... ами вземи порасни!!!

............

А, дали пък тези с ДА-то не са пораснали повече от необходимото...

Ако човек обича половинката си , не би й изневерил. Това е моят отговор. Хората около теб НЕ обичат ! И затова БИХА изневерили . Като си мислят , че този , новия , ще е нещо извънземно.
Единствено оново момче си обича момичето. Ситуацията става ясна с конкретни хора , при конкретни обстоятелства . Би ли изневерил ако срещнеш голямата си любов , а вече си обвързан . Това вече е различно ! Не вярвам всички да са отговорили просто така , да изневериш заради самата изневяра !

къде остана морала, а? Доста под егото и животинската същност. Аз пък не бих изневерил, защото по този начин плюеш на себе си, защо си с този човек тогава? Примерно ако жената ми отказва системно секс, няма да ми е хубаво, но ще я предупредя, че това не ми харесва, защо пък тя да не се промени? Или може би просто не сме един за друг? Ама такива подмолни истории не съм правил и вярвам няма да направя.

мисля, че е доста комплексно и в повечето случай въпроса не опира до това дали обичаш някого или не. А, всъщност ако не обичаш някого защо си с него! И би ли било от значение дали той ще разбере или не, ако тъй или иначе не обичаш този човек?
Относно голямата любов - как разбираш, че това е голямата ти любов, а не тази в момента! В този случай май нещата стават още по сериозни, мислиш ли, че е нормално да се влюбиш в някой различен от човека с когото имаш връзка и ако се появи евентуалната ти голяма любов не би ли било по-честно спрямо другия, а и спрямо себе си да си изясните отношенията, и след това да предприемеш каквото и да било... някак си за мен "голямата любов" и просто физическото привлличане са много различни неща...
"да изневериш заради самата изневяра" - мисля, че в повечето случай не е заради самата изневяра, а заради новото, непознатото... във всеи случай не мога да ги оправдая тези хора...

Радвам се, че мислиш така! И аз съм на същото мнение и не бих изневерила. То май липсата на секс не е сред причините за изневяра, май си е в начина на мислене на човек...
Поздрави!

ако реша да изневеря, няма да ме вълнува дали ще разбере!
Но ще е със съзнанието, че връзката ни е приключила.Нещата при една дълга връзка обаче не са толкова прости.Ще разбере, или не - на мен ще ми тежи, и най-вероятно ще си приная.Пък каквото стане!
Всъщност - бих коментирала ситуацията с постоянния си партньор, ако има смисъл да продължаваме, не знам...
Но - ако не ме хване - у-ла-ла! - е тъпо и безотговорно.Постъпка с такъв мотив е лекомислие!
Приятна вечер!

Здравей, theladybird... или както там ти е името :)
Не се отпускам често да пиша по блоговете... поне вече не. Но темата е интересна, затова бих искала да драсна няколко реда и да споделя скромното си мнение относно масовото обезличаване и обездушаване на хората не само в България, а навсякъде по света. Днес така е модерно да се мисли... Не си сбъркана ти, просто си от онези хора, които познават думичката морал и притежават съвест, това е! За жалост живеем в такова време, в което всички залагат на плътта... само тя и всичко материално има значение... удоволствието, пресищането, но на физическо равнище. Кой го е грижа за душата... кой го е грижа, че това е своего рода предателство, въпреки че предаденият не разбира?
Единствено истината има значение, а тя е една и средно положение няма... каквото се е случило, се е случило, независимо кой и дали изобщо някой е разбрал. Затова нека живеем живота си така, все едно някой ден всичките ни дела ще станат публично достояние!!! Наистина се радвам, че още има хора с мислене като моето :)

Поздрави,
nonichka

Благодаря на всички за мненията! Усмихнат ден и хубава седмица :)))