Да ти, който по някаква странна причина реши да прочетеш моите умотворения или пък съвсем случайно се натресе на моето местенце в blog.bg – усмихни се!!!

Случвало ли ти се е да си в най-ужасното настроение на света? Всичко ти изглежда отвратително и не виждаш изход от ситуацията, и тогава, в този гаден момент виждаш някой съвсем непознат (в автобуса или на улицата), който ти се усмихва! И ти му се усмихваш и денят ти става по-хубав, черните ти мисли отлитат нанякъде и си малко повече оптимист от преди това. Или пък разхождайки се в това ужасно настроение виждаш някое малко тичащо дете, или кученце и някак си нещата вече не са толкова гадни, и се усмихваш.

Започнах да пиша с ясното намерение да разкажа колко здухана и черногледа съм днес, колко подути и зачервени са очетата ми, колко много ме боли глава, и как дори не мога да се разплача, понеже ако ти се е случвало да плачеш продължително знаеш, че в едим момент вече неможе!

Но НЕ, не искам да заразя никого с мрачните си мисли! И затова отделих няколко минутки да изровя няколко усмивки от интернет.
Те са за теб, подарявам те ги!

Не знам дали те усмихнах, но пък усмихнах себе си :) Знаеш ли каква голяма истинска усмивка си имам?

А сега моля те – УСМИХНИ СЕ!  :)))